Наркоман стои посред зима до отворения прозорец на стаята си.
Влиза майка му:
- Ама какво правиш! Затвори прозореца!
- Защо?
- Ами виж колко е студено навън!
- И като затворя, навън ще се стопли ли?
- Скъпи, нали очите ми са сини като небето?
- Ъхъ.
- И устните ми са алени като рози!
- Ъхъ.
- Колко обичам, като ми говориш такива нежни, поетични неща!