Четвъртък, 10 септември 2026
|
Кърджали
31°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Кърджали
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Чета обяви за работа, в една от обявите има изискване - "опит с Visual Studio 2005 - не по-малко от 5 години". Хм, интересно, дали са намерили някой, или не...
Прочети още подобни вицове
10.09.2026
09.09.2026
08.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Любими Герои
- С жената в леглото сме като извадени от списание "Плейбой"! - Как така? - Веднъж в месеца.
Любими Герои
03.10.2017
3,588 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Аз съм абсолютно самостоятелен мъж. Всичко правя сам. Мога да оправя, каквото поискам, мога да ремонтирам всякаква техника. Всичко с моите ръце. Мия чинии, пода, пера си дрехите, готвя... Всичко сам! Със своите ръце! - А жена нямаш ли? - Абе аз, какво ти разправям досега!!?? Всичко сам! Със своите ръце!
Две блондинки чакат на автобусната спирка. Едната пита другата: - Ти за кой рейс си? - За 7-цата, а ти? - Чакам 8-цата. Идва 78 и те в един глас: - Късмет! Ще се возим заедно!
Гласуван е най-после закон за задължителното гласуване. За да се спазва доброволно е предложено на всеки гласувал да се дават по петдесет лева. Вече всички ще са гласопРодаватели... (по идея на brejneff.blogspot.com)
Клиент в бирария към бармана: - Как си лети времето! От десет години тук наливаш бира. - Да, много вода изтече от тогава...
Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!