Два заека от гората си купили шише ракия. Сядат да пият, обаче нямат нищо за мезе. Гледат - на едно дърво седи врана с парче сирене в човката. Единият отива до дървото и казва:
- Мараба, врано!
Тя мълчи.
- Искаш ли да поркаш с нас?
- ДА! - изграчила "проклетата" птица.
Сиренето пада, зайците го взимат и си пият и мезят сами. На следващия ден зайците отново мъкнат шише ракия и пак нямат мезе. На дървото отново седи враната с парче сирене.
- Врано, искаш ли да поркаш с нас?
Мълчание... Заекът вади чаша и започва да налива...
- Стига ли ти толкова?
Враната:
- Да! - изцепила се оная пак...
Сиренето пада и... т.н... На третият ден всичко се случва отново.
- Врано, ще поркаш ли? Мълчание...
Заекът налива...
- Стига ли толкова?
Мълчание...
- Ти кво, ма? Мислиш си, че искам да те прекарам ли?
- ДА!
Белите обсаждат червените в едно село. По едно време от селото излиза каруца, карана от възрастна селянка. Белите претърсват каруцата, гледат че бабата е безобидна и я пускат.
Каруцата продължава нататък и отива до съседното село, където има друга част на червените. Командирът им поглежда бабата и казва:
- Я! Ама това бил Петка! Как си се маскирал само…
- Е, нищо особено… Вие по-добре вземете да разпрегнете Чапаев, че каталяса.