Пешо, взел, че умрял. Жена му направила един сладкиш за гробищата и тръгнала да го носи. На входа на гробищата обаче се спънала и сладкиша паднал на земята. Почнала жената да реве. По едно време към нея се приближава един поп и чува:
- Толкова сладък беше, Пешоооо. Толкова сладък.
- Не реви булка, друг ще намериш. - успокоява я попа.
- Толкова пухкав и мекичък бешеееее. - продължава тя.
- Не реви булка, не плачи. Друг ша намериш.
- И с осем яйца бешееееееееее бе Пешооооо.
- Еееее реви булка, реви. Друг като Пешо, няма да намериш.
"Съгласна ли си да му събираш чорапите от пода, да го посрещаш в петък пиян на талпа посред нощите, да го пускаш за риба с пренощуване, да гледаш с него футбол, да търпиш приятелите му и да носиш цялото домакинство на гърба си?... Съгласен ли си - да й даваш цялата си заплата, да помниш всички дати, редовно да й подаряваш цветя, да обичаш тъщата, да не пиеш, да не гуляеш и ежедневно да изпълняваш съпружеския си дълг?;
- Така трябва да се пита! А не, - "в мъка и в радост...", да мрънкат всякакви глупости!