Петък, 21 август 2026
|
Кърджали
36°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Кърджали
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Някакъв отива да кандидатства за работа. Разправя на шефа: - Имам жена, шест деца... - Добре, а какво още умеете да правите?
Прочети още подобни вицове
Няма снимки
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Чувствала съм се наранена, когато губех мъжете, в които се влюбвах. Сега съм убедена, че никой не губи никого, тъй като никой не притежава никого. Ето в какво се състои истинската свобода: да имаш най-важното нещо на света, без да го притежаваш.
Бисери
03.10.2017
3,811 прегледа
Следващ →
Още вицове
За да изневери една жена й трябва причина, а на мъжа - случай!
Един селянин намерил крушово дърво с узрели, вкусни диви круши. Но, за да не го видят други, решил да отиде през нощта. Луната светела, качил се той на крушата и взел да яде. Но не щеш ли, една мечка също си била набелязала същото дърво, приближила се и започнала да се катери по дървото. Селянина и той по-нависоко. Мечката нагоре, селянина още по-нагоре. Накрая стигнал до едно тънко клонче и няма накъде повече, замрял и не мърда. Мечката взема една круша, вдига я нагоре към луната да види дали е узряла и я лапва, взема друга вдига я нагоре... А селянина: - Не ща, не ща, не ми се яде...
Между треньори: - Моите футболисти са истински изобретатели! - Че какво толкова са изобретили, като всеки път ги бием? - Ами, след всяка среща измислят все нови и нови причини за загубата.
Пътува си борче с BMW-то и гледа двама колеги влачат под мишниците трети. - К`во стана бе, брато? - Карай, карай, ще се оправим! - Не бе, да ви помогна, ако трябва! - Нема страшно, брато. На Пешо му се строши колата, та сега го учим да ходи...
Годината е 1973. След поредният арабо-израелски конфликт, враждуващите страни най-после успели да постигнат едно твърде нестабилно примирие. По установената между зоните на влияние демаркационна линия започнали да се движат въоръжени патрули. Те обикаляли мълчаливо поверените им участъци, като се правели че не се забелязват един друг. Неочаквано на един от ключовите пунктове израелският патрул проявил силен интерес към колегата си египтянин. Той неотлъчно го следвал от своята страна на браздата, вперил в него подозрителен поглед. Египтянинът тактично се преместил, но след като израелецът продължил да го притеснява, той изразил възмущението си с думите: - Ты чего смотриш, разве египетского солдата не видел?!