Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова... от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал:
- Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно?
- Ее, няма какво да крия - 130... и нещо отгоре... Ами ти?
- А аз съм малко по-добре от теб - 140... и нещо отгоре...
- Като си говорим за тия проблеми... да знаеш какво прави нашият приятел професора Агоп? - сетил се Гарабед.
- Отдавна не съм чувал нищо за него!
- Ох, завалията... той е много зле! Получава 450... и нищо отгоре!
Сталин чете доклад. Изведнъж някой в залата кихва.
- Кой кихна? (мълчание…)
- Първи ред, стани! Да се разстреля!
Бурни аплодисменти.
- Кой кихна? (мълчание пак…)
- Втори ред, стани! Да се разстреля!
Дълго нестихващи аплодисменти.
- Кой кихна? (мълчание…)
- Трети ред, стани! Да се разстреля!
Бурни аплодисменти в цялата зала, всички стават, възгласи "Слава на великия Сталин!"
- Кой кихна?
- Аз, аз… (ридания…)
- Наздраве, другарю!