Четвъртък, 1 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 11°
Кърджали България Светът Спорт Обяви Видео eTV
В една адвокатска кантора се провежда следният разговор: Клиентът: - Извинете, може ли да ви попитам колко ще струва, ако ви задам един въпрос? - 100 долара. А какъв е втория ви въпрос?
Адвокати 6,079 прегледа
Следващ →

Още вицове

Целомъдрен съпруг към младата си жена: - Скъпа, аз първият ти приятел ли бях? - Да, скъпи - отговаря честно тя. - Колко се радвам, наистина!!! - И аз! С останалите петдесет направо си легнахме без да се запознаем, пък камо ли да станем приятели..... Говорят си двама чиновници: - Нали знаеш, че от понеделника почваме стачка? - Но по закон ни е забранено да стачкуваме! - А ние ще го направим много бавно, без да бързаме само минималните ни служебни задължения! - Така ли?...Излиза, че ще работим повече, отколкото обичайно... Бях скептичен към християнството, докато не видях, че съм Бог. Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там! Дошло време да умира един човек. Решил да се помоли на Господ: - Господи, нека да поживея още! - Оше колко? - попитал Господ. - Колкото са листата на това дърво. - Много е. - Тогава, колкото са ябълките на това дърво. - Пак е много. Ще ти дам още толкова живот, колкото са ти приятелите. - Но аз нямам приятели - казал тъжно човека и изтрил една сълза от бузата си. "Да пием за приятелите, и да са повече, отколкото листата на дървото!!!"