Петък, 21 август 2026 | Кърджали Слънчево 36°
Загубили се в пустинята французин, американец и българин. Нямали ни вода, ни храна и само им се привиждали разни неща. Но нещо заблестяло в очите им и когато стигнали там - една каса с ракия се подавала от пясъците. И без друго били обречени и решили да се напият до смърт. Пили, пили, изпили половината каса и когато отворили поредната бутилка от нея изкочил духът и им казал да си изберат по едно желание. - Да съм в Париж - рекъл французинът и мигом изчезнал. - Да съм в Ню Йорк - и американецът изчезнал. Българинът погледнал касата и рекъл: - Я ги върни да си допием пиенето.
Пиянски 1,453 прегледа
Следващ →

Още вицове

В една болница раждат рускиня, полякиня и германка. Мъчат се, бавят сее... Па по едно време като се напънали - и трите родили едновременно! И оттам се почва една суматоха, хаос, безредица в болницата.. и какво станало, как станало - объркали се бебетата и не се знае кое какво е. Докторът обаче, решил да използва мъдростта си и житейския си опит и викнал "Zig!" Германчето "Hail!" Русначето застава готово за бой, а полячето...се насира. Две дечица - българче и гърче - се хвалят едно на друго: ГР: Ние имаме много маслинииии! БГ: Ние пък си имаме социализъъъм! ГР: И ние ще си имаме социализъм скоро! БГ (след малко размисъл): Е да, ама няма да имате маслинииии! Журналист интервюира овчар: - По колко килограма вълна дават овцете ви? - Кои - черните или белите? - Черните. - По два килограма. - А белите? - И те по два килограма. - А колко мляко дават? - Черните или белите? - Ами черните... - По два литра. - А белите? - И те по два литра. Журналистът е вече съвсем объркан: - Добре де, защо все питате - черните ли, белите ли... - Ами виж сега, черните овце са мои... - Така, добре... А белите? - И те са мои. На един остров след корабокрушение останали 100 мъже и една жена. Минала една година жената вдигнала ръце и извикала: - Не мога повече! - и умряла. Минала още една година и мъжете вдигнали ръце и извикали: - Не можем повече! - и я заровили. Минала още една година и мъжете вдигнали ръце и извикали: - Не можем повече! - и я изровили. В училище винаги с нетърпение чаках почивните дни. Във вторник - остават цели три дни... а в четвъртък само един! В университета ми беше все едно, скоро ли са почивните. Защото на лекции и без това не ходех. Сега също ми е все едно. Защото през почивните дни също работя.
Реклама — Зона 3 (728x90)