Вълка среща Червената шапчица и я пита:
- Червена шапчице, къде отиваш?
- При баба, защото е болна. Нося й питка, масълце и сиренце - отговорила тя.
- Добре - отвърнал вълка. Хвани се за опашката ми и аз ще те заведа.
Червената шапчица се хванала и вълка я завел. Тогава тя за благодарност го целунала и той се превърнал в красив принц. Тогава вълка казал:
- Червена шапчице, благодаря ти, че развали магията, но моля те пусни ми опашката, защото баба ти гледа през прозореца.
Зима. Вълкът е гладен. Хванал заека и му казва:
- Зайо, приятел си ми, но животът ми е по мил от теб. Ще те изям.
- Добре, Вълчо, изяж ме, щом въпросът е на живот и смърт - казал му заекът - но моля те, имам много важен разговор с гората. Пусни ме първо да говоря с нея и после ме изяж.
Вълкът му казал, че ако гората отговори на заека, той няма да го изяде и ще го пусне.
Стигнали до гората и заекът се провикнал:
- Лес…
- йес, йес - отговорила гората.
- Какой цветок растьот в етава мароза?
- Роза, роза…- отговорила гората.
Вълкът се объркал от разговора и заекът избягал.
Вълкът на свой ред се провикнал към гората:
- Лес…
- йес,йес…
- Что я буду есть в ету ночь темную?
- Ую, ую…