Петър Стоянов излязъл за сутрешния си крос. Когато решил да се прибере, забелязъл че е забравил да си вземе ключа. Тропа на вратата:
- Антонина, Антонина, отвори ми!
Г-жа Стоянова, все още сънена, явно не познала президента:
- Кой е?
- ТОЙ Е!
Лекарят към пациента:
- Браво, браво, развили сте чудесна цироза. Ако не бяхте дошли навреме при мен, щяхте спокойно да си поживеете още двайсетина години...