Петък, 21 август 2026 | Кърджали 23°
Червената Шапчица, Роджър Зелазни Червената Шапчица застина. Вълкът се вгледа напрегнато в нея - някой се опитваше да се свърже с нея чрез картата й. Внезапно пред очите на момичето изникна баба й. Тя се намираше в някакво черно място, изпълнено със странни шумове и зад гърба й се плискаха зелени лениви вълни. - Помогни ми! - извика бабата. Но върху връзката се стовари нечия силна воля и я прекъсна. Червената Шапчица се опита да проследи натрапника, но колкото по-далеч отиваше, толкова по-силно я засмукваше черният кладенец без нищо в другия си край и накрая тя с последно усилие се откъсна и се върна в реалността. Точно в този момент Вълкът замахна с меча си.
Червената шапчица 9,629 прегледа
Следващ →

Още вицове

МВР - Министерството на Вечните Реформи... Съпруга туко що сложила рога на своя съпруг: - Славчо, това дето го направихме не беше хубаво. - Ами, да повторим - дано този стане по-добре. В киното започва филм, но първите 5 минути няма звук. В залата се разнася ядосан мъжки глас: - Ей, кой си играе с дистанционното?! Влиза в железария един борец и казва: - Брато дай един хляб бе! - Ама господине тука хляб не се продава... - отвърнал продавача смаян. Борчето повторило още един, два пъти, но отговорът на железаря бил категоричен. Ядосала се мутрата и сменила физиономията на продавача. На другия ден влиза пак и пак иска хляб. Железаря отново му казва, че в железарията хляб не се продава, а нашия човек недоволен от резултата отново го смазва от бой. На следващия ден продавача се подготвил, за да не яде бой и с влизането на бореца казал: - О-о-о-о! Господине ето Ви и вас! Ето един хляб топъл и пресен. А бoрчето отговорило: - Аз хляб купих от аптеката, ти дай едно кисело мляко! Във влака пътували, българин, французин, американец и една блондинка. По време блондинката, без да иска, се изпърдяла. Французина, като джентълмен, поел отговорност и се извинил - уж, че е бил той. След малко блондинката отново се изпърдяла. Американецена се проявил и той като дженталмен и се извинил. Дошло време българинът да слиза от влака. Спрял се на вратата на купето и се обърнал към пътуващите: - Господа, ако след малко госпожицата се насере, да знаете, че съм аз.
Реклама — Зона 3 (728x90)