Петък, 21 август 2026 | Кърджали Слънчево 25°
- Най-сетне си стъпих на краката! - казва един треньор на колегата си. - Как така? - учудил се колегата му, познавайки скромните възможности на своя познат. - Ами... Изтъркаха ми се подметките да ходя от отбор в отбор...
Спортни 3,551 прегледа
Следващ →

Още вицове

Карл краде коралите на Клара, Клара краде кларинета на Карл! Шокиращи подробности за взаимоотношенията на Карл Маркс и Клара Цеткин четете само в новия брой на нашето списание! Отива един в някакъв бар, където имало някакви местни посетители. По едно време един от тях казва силно: - 158! Всички почнали да се смеят. След малко друг: - 248! Всички пак се смеят. Нашия човек попитал съседа до него: - Защо се смеете всички? Това са просто числа? - Ами ние отдавна се срещаме и си разказваме вицове. Но понеже ги знаем всички, сме ги номерирали. След някоя бира мъжът решил да провери ако той каже някое число и силно казал: - 523! Всички избухнали в истеричен смях. Той недоумяваш пак пита съседа до него: - Толкова ли е смешен този виц? А онзи (през сълзи): - За първи път го чуваме! Един селянин намерил крушово дърво с узрели, вкусни диви круши. Но, за да не го видят други, решил да отиде през нощта. Луната светела, качил се той на крушата и взел да яде. Но не щеш ли, една мечка също си била набелязала същото дърво, приближила се и започнала да се катери по дървото. Селянина и той по-нависоко. Мечката нагоре, селянина още по-нагоре. Накрая стигнал до едно тънко клонче и няма накъде повече, замрял и не мърда. Мечката взема една круша, вдига я нагоре към луната да види дали е узряла и я лапва, взема друга вдига я нагоре... А селянина: - Не ща, не ща, не ми се яде... - Иване, кога ще се ожениш за мен? - Догодина, през октомври. - Но защо не тази година? - Тази година съм обещал на Мария. тебеширът е от хубавите, но въпреки това го свършвам. Химически факултет на СУ - Доц. Стефан Иванов - Теоретична Физика
Реклама — Зона 3 (728x90)