Понякога е по-добре човек да е по-прост и да не чете много много, щото се депресира. Ето, аз днес почетох малко за хомеопатията. Това е когато на пациента се дава суперразредено лекарство, като хомеопатите разчитат на едно нещо, което се нарима "памет на водата". тоест - боли ме глава и пия вода, в която някога е имало разтворен аналгин, но водата е толкова разредена, че няма и молекула аналгин. Памет на водата, разбираш ли. И аз се замислих, ако водата има памет, значи на планетата вече няма такова нещо като питейна вода. Всяка вода някога преди вече е била фекална.
Наистина е по-добре понякога да си по-прост. Отивам да си оправя вкуса в устата с една бира.
В гората настъпил пълен глад и лъвът като цар казал:
- Отсега нататък всеки ден някой ще разказва виц и ако не се смее дори един от вас, ще изяждаме разказвачът.
Първо било зайчето. Разказало невероятно смешен виц и всички животни се спукали от смях, само камилата не издала и звук. Не им било приятно, но нямя как. Изяли зайчето. След 3 дни камилата изведнъж избухнала в див смях. Попитал я лъвът защо се смее, а тя отговорила:
- Схванах вица на зайчето!