Баба Меца върви из гората и среща вълка, целия проскубан, насинен, с кръв по козината. Питала го:
— Вълчо, що си такъв, бе?
А той:
— Като си вървях през гората, гледам зад един храст Червената шапчица. Покаже се, скрие се. И аз скочих в храста да я ям. А тя като ме подметна – бой, бой и виж сега на какво приличам.
-Така е Вълчо – казала баба Меца – като бъркаш Червена шапчица с червена барета…
Две приятелки си говорят:
- Интересно, за какво си говорят мъжета, като са само мъжка компания?
- За същото, за което и жените си говорят, като са само те.
- Ау, това е ужасно!