Отива Иванчо на училище със синина под окото:
-Какво се е случило детето ми? -пита учителката.
-Ами снощи легнах при мама и тате че ми беше студено, и тате по едно време ме пита:
-Заспа ли?
-А аз викам:
-Не. И той се завъртя и без да иска ме удари.
На другия ден Иванчо пак отива със синина на другото око, и учителката пак го пита какво се е случило.
Ами снощи пак легнах при мама и тате че ми беше студено, и тате след малко пак ме пита:
-Заспа ли?
-Но аз мълча, след малко пак пита:
-Заспа ли? И аз пак казах че не съм, и той пак без да иска се завъртя по-рязко и затова ми е синьо и другото око. Отива Иванчо на третия ден целия посинен и госпожата пак го пита какво е станало че целият е син.
-Ами снощи пак легнах при тате и мама и тате пак пита:
-Заспа ли?
-Но аз мълча, след малко пак пита заспа ли, аз пак мълча, попита и трети път дали спя, но като не му отговорих тате попита:
-Влезна ли?
-А аз викам:
-Кой?
Отива японският посланик на гости на семейство Костови. Посрещат го, сядат на масата, Елена поднася любимата си супа от коприва, Иван отваря сладка приказка.
По едно време японският посланик сочи стената, на която виси снимка на двете дъщери на Костов:
- Близначки?
- Не, не, едната е по-голяма.
Минава известно време. Посланикът пак поглежда снимката:
- Близначки?
- Абе нали ти казах, не са близначки! - тросва се Иван.
- А-а, близначки - уверен е японецът и сочи Елена - С тая жена никой няма повтори.