Вицет — Кърджали

Нямало ги тяхните и Иванчо кани Марийка у тях. Купил бонбони, водка, цигари и чака. Минало се час, той си мисли: "Тя е от сериозно семейство, няма да пие." Прибрал водката. След още 30 минути си мисли: "Сигурно и не пуши." След десет минути се звъни, той отваря вратата - Марийка с ученическата чанта в ръка. - Що си носиш чантата, Марийке? - Ами утре сутринта нали сме на училище?!!

Иванчо и Марийка 03.10.2017 3,994 прегледа

Следващ →

Още вицове

Станало срутване в мината и един миньор загинал. Началникът изпратил негов колега да съобщи на жена му, като му наредил да предаде неприятната вест колкото може по-деликатно. Позвънил работникът, излязла жената и той попитал: - Тук ли живее вдовицата на Иван? - Аз съм жената на Иван, но не съм вдовица. - А на бас! - От какво са направени ролцата от раци. - От риба. - Тогава защо се наричат рачешки? - Като няма раци и рибата е рак. Мъж се връща от командировка, влиза в спалнята и гледа с потрес - жена му под юргана с друг мъж. Онзи става, облича се и се изнизва тихо, без да каже ни дума... Нашият шашнат пита: - Кой беше този?! - Е па, откъде да го знам?! Нали виждаш - ни на теб здрасти, ни на мен довиждане… И каква е поуката от приказката, деца? Не говорете с непознати! Ето, Вълкът още щеше да си е жив и здрав, ако не беше се заговорил в гората с непознатата с червената шапчица. Вървят една голяма бяла мечка и едно малко бяло меченце. По едно време меченцето попитало: - Мамо, ама ние наистина ли сме бели мечки? - Да, сине, ние сме големи, истински полярни бели мечки. Повървели още няколко метра и малкото пак пита: - Мамо, ама и татко ли е бил голяма полярна истинска бяла мечка? - Да, моето момче. Баща ти беше един огромен бял мечок. Пак вървят, вървят и малкото по едно време пак пита: - Мамо, сигурна ли си, да не сме някакъв друг чешит мечки, не бели. - Абе бели мечки сме бе, сине. Ама ти защо толкова се интересуваш? - Мамо, студено ми е ма, мамо.