Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:
— Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.
Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:
— Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
Малкия Иванчо пита:
- Лельо, а защо с чичо още нямате деца?
- Ами..Иванчо, щъркелът още не ни е донесъл.
- Аааа, - казва малкия Иванчо. - ако още вярвате в щъркела, то работата е ясна.