Четвъртък, 10 септември 2026 | Кърджали Слънчево 30°
Щастливи африканските деца танцуваха и викаха: "Вали сняг! Вали сняг!" За съжаление не всички посрещнаха ядрената зима с такава радост...
Черен хумор 2,242 прегледа
Следващ →

Още вицове

Пътуват семейство индианци във влака. Мъжът-стария индианец казва на жена си: - Вождът е жаден! Жено, марш за вода! - Къде да я търся сега тая вода във влака? - попитала жена му. - Казах отивай за вода! Ще я търсиш и ще я намериш. Върви в края на вагона, там трябва да има. Става жена му и след малко се връща с една кана вода. Вождът пие и се успокоява. След малко обаче пак извиква: - Жено, отивай за вода! Жена му отива и пак му носи да пие. След известно време той пак я праща да му донесе вода. Тя обаче се връща с празна кана. Индианецът се мръщи: - Защо ти жено не носиш вода на вожда? - Защото някакъв бледолик си е събул гащите и е седнал върху кладенеца. В един малък, всички били фенове на Левски. Един от тях бил на смъртно легло и при него отишъл свещенник да го изповяда. "Отче, станах цесекар", казва умиращият. "Защо ни предаде така, синко", пита го попът. "Отче, помислих и осъзнах - по-добре да умре един от тях" Един крокодил вървял в пустинята да търси Нил.След 3 дена бил мноо жаден и гладен, едва вървял. По едно време видял една точка в далечината и луд бег кем нея. След 15 мин тичане гледа, че това е хипопотам и го пита: - Абе брато къде е Нил? - Не знам, но сигурно брат ми знае. Ще ходя да го доведа. След още 3 дена дошъл хипопотама с брат си. - Крокодиле, брато и брат ми не знае къде е Нил, но решихме да те пребием. Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах. - Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай. Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й. И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени. Иванчо и Марийка заминават на лагер и майките им си говорят: - Не те ли е страх, че дъщеря ти ще е в една стая с Иванчо? - Не, няма страшно, Марийка е с железни гащички... - Ах да му се не види, а аз се чудих що Иванчо търсеше отварачката за консерви...