Четвъртък, 1 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 11°
Шекспир разбрал, че жена му изневерява, и като човек без комплекси, я попитал директно - истина ли е. Тя му отговорила: - Ох, само не трябва да правиш трагедии от това!
Семейни 3,747 прегледа
Следващ →

Още вицове

Девойка с малки гърди на преглед при пластичния хирург не може да реши какъв размер гърди иска. Хирургът вече умира от досада. - Докторе, не мислите ли, че не на всички мъже на плажа ще им харесат моите големи гърди? - А, може би, госпожице, просто да не правим нищо?... - Докторе, а не мислите ли, че не на всички мъже на плажа ще им харесат моите малки гърди? - Добре, госпожице. Виждам, че заради мъжете сте готова на всякакви жертви. - Ах, не говорете така, докторе! - Добре. Ще ви увелича само едната гърда, нека мъжете на плажа сами да се ориентират, коя от двете им харесва повече… Жена буди съпруга си: - Хайде, ставай, петлите пропяха! - Че какво ме засяга това, аз да не съм кокошка! Диета - това звучи гладно! Събрали се пред потрара на Свети Петър американеца, французина и българина и чакали да им отворят. Дошъл Свети Петър и попитал американеца: - Ти от какво умря? - Ами нали знаеш ние в Америка с тези чийзбургери и паржени картофи диграх холестерол и умрях. - Добре отивай в Рая. - казал Свети Петър. - А ти от какво умря? - попитал Свети Петър французина. - Ами нали знаеш нйе с кашата френска любов и докато карах жена ми да ми прави френска любов и се забих в едно дарво и умрях. - отговорил французина. - Добре отиваи в Рая. - казал Свети Петър. - А ти момко от какво умря? - попитал и българина. - А не, не Свети Петре, срам ме е да кажа. - огроворил българинът. - Е хубава работа, от лекар, адвокат и Свети Петър срама няма, казвай сега. - Не, не мога, много ме е срам наистина. - казал българинът. - Е добре, тогава ще те пратя в Ада. - Не, не ще ти кажа, Свети Петре, как умрях. - Е хубаво айде казвай. - ядосал се вече Свети Петър. - Еми взех си кола на лизинг и умрях от град. Седи пиян мъж на маса в един ресторант и чака да му сервират. Върти в ръцете си празна, обърната надолу с гърлото ваза и недоумява на глас: - Каква е тая ваза, бе? Няма дупка за цветята! Я! - обръща я изненадан той. - Тя и дъно нямала!