Четвъртък, 10 септември 2026 | Кърджали Слънчево 30°
Ето какви са били последните думи от живота на последният циганин на планетата през 2346 година: - Анализирайки парадоксалните симптоми и разглеждайки екзестенциалните теореми фактически, на практика синтезирайки пантонимиката на парадоксалната антропология, действително твърдостта на алкалоземните метали се изменя право пропорционално с покачването на температурата, без да губи здравина-а-а...
Тъпизми 2,469 прегледа
Следващ →

Още вицове

Мога почти винаги сигурно да кажа дали във филм използват истински динозаври. Живели си някога кротко и непорочно Адам и Ева. Но веднъж хормоните го ударили Адама и той се примолил на Ева: -Моля те страшно съм напращял, хайде да правим секс, ще го запазим в пълна тайна от Господ! - Не не..това е грях! - бил отговора. Но Адам продължил настойчиво да се моли...и понеже сърцето на Ева било добро, му пуснала. Минало известно време и историята се повторила. - Абсурд!- рекла Ева. Веднъж сгафих, но повече не! И въпреки , че била непреклонна, Адам имал таланта да си иска и нейното добро сърце не издържало - направили го пак. Минало още време и...Адам пак се примолил. Този път Ева го хванала за ръката и направо го завела при Господ. - Господи направих два пъти грях! Опитвах се да издържа на молбите му, но накрая винаги капитулирам. Какво да правя от тук насетне? - рекла Ева. - Хм...- почесал се по брадата Господ - то се е видяло, че от тук нататък все ще го правите и нищо не може да ви спре, но заповядвам: Само когато ТЯ поиска! След раждането на Христос около Дева Мария се събрали журналисти.Започнали да задават въпроси:Кажете-как се случи това чудо? -Ами как да ви кажа-явими ми се светия дух и на така.... -А как изглеждаше? -Ами беше много тъмно та не го видях-но на пипане ще го позная!!!!! Блондинка посреща късно прибиращия й се мъж. - Мили, къде толкова дълго беше? Вече не знаех, какво да си мисля. - Скъпа, ти си си била в обичайното състояние значи. Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!