Веднъж малкият Иванчо разхождайки се в парка намира бележка, но уви не може да чете.
Занася бележката на учителката си и я моли да му я прочете. Учителката прочела бележката и му се скарала:
- Как не те е срам да ми даваш такива работи! Вън, да ми се махаш от главата!
На път за вкъщи срещнал полицай. Помолил го да му прочете бележката.
Полицаят погледнал бележката и побеснял.
- Как може такова малко момче да се занимава с такива работи?
Учуден Иванчо отишъл при баща си и му показал бележката. Той я прочел и почнал да му вика:
- Ти, безсрамнико, как не те е срам да ми показваш такива работи!
Смаян Иванчо тръгнал да обикаля и да търси някой да му прочете бележката.
След дълго обикаляне и търсене стигнал до дявола. Помолил го да му я прочете.
Дяволът погледнал бележката, засмял се и я скъсал.
Малкият Иванчо го попитал защо се смее и какво толкова пишело на бележката.
Дяволът, смеейки се му отговорил:
- Не знам, не мога да чета.
Съдебен процес за кражба. Адвокатът на обвиняемия се изправя пред съда и казва:
- Ваша чест, както е известно, моят довереник е откраднал златно колие от бижутериен магазин. Но, ваша чест, тази кражба е извършена от неговата ръка, защо тогава той трябва да носи отговорност за действията й?
Съдията се усмихва ехидно, удря с чукчето по масата и казва:
- Съгласен съм с вас. Осъждам ръката на обвиняемия на три години поправителен труд в затвора. Вашият довереник може да си избере - да я последва в затвора или не. Решението си е негово.
Адвокатът се усмихва още по-ехидно, отива при подсъдимият, сваля изкуствената му ръка, оставя я на масата на съдията и двамата с крадеца си тръгват.....