Пътуват Поручк Ржевски, Наташа Ростова и Пиер Безухов в карета от Москва за Санкт Петербург. Наташа говори на Пиер:
- Ах, струва ми се, че с единия крак съм още в Москва, а с другия вече съм в Санкт Петербург.
Пиер се опитва да остроумничи и казва:
- Ех, как бих искал сега да съм някъде между Москва и Санкт Петербург, например
- в Бологое.
В този момент задрямвалият поручик Ржевски се събужда и се намесва:
- Господа, бил съм в Бологое, да знаете, дупка страшна е.
Телефонът вкъщи звъни. Съпругът вдига.
- Ало... Да, мамо!... Да отново се скарахме!... Да, спомням си като ми каза, че тя е кучка и че не трябваше да се женя за нея!... Ти беше права, както винаги!... Разбира се, че съжалявам, че не те послушах!... Опитах го това, но и то не подейства... Искаш ли да поговориш с нея? Един момент...
Тогава съпругът извикал жена си:
- Скъпааа, хайде, моля те! Майка те вика!