Привечер. Малка уличка. По уличката върви една жена и уплашено се оглежда. Забелязва мъж, който я следва. Тя свива в съседната пресечка, а той - след нея. След няколко опита да се отскубне от преследвача си, тя не издържа повече и се обръща към него:
-Господине, защо ме следвате?
Мъжът замислено:
- Честно да Ви кажа, когато се обърнахте с лице към мен и аз си зададох същия въпрос...
И каза Бог: "Да бъде светлина". И беше светлина, и видя той че е добро.
...
И каза Бог: "Да бъде човек". И се създаде Адам, и видя Бог че е добро.
И каза Бог: "Да бъде жена". Видя я Бог, и каза: "Добре де, ще се гримира малко и няма проблем"...