Първи път!
Тя: Ще започваме ли? Сигурен ли си, че можеш.
Той: Хайде стига де. Отпусни се само, не е кой знае какво.
Тя: Абе не е, ама...
Той: Е к`во ся, да не кажеш, че те е страх! Е`м искаш е`м...
Тя: Бе страх ме е! Глупости! Айде вади там и почвай!
Той: Ето с това сега и леко бодвам...
Тя: Как леко бе! Я чакай малко, чакай, дръпни се! Искам рязко и бързо. Иначе само боли и нищо не правиш. Хващай сега!
Той: Хубаво айде. Много ти знае главата. Готова ли си?
Тя: От барем 15 минути. Даже вече изсъхна... айде!
Той: Хоп! Ох, ох... чакай, чакай. Боли ли много? Стана ли?
Тя: Охх... леле! Дръпни се бе, некадърник. Их начиии... А, май станало.
Той: Ма болеше ли те?
Тя: Е, малко... ама е супер, ето кръв има... Ма другия път не ми се засилвай от два метра!
Той: Хубаво де, ся... не съм го правил преди. Важното е, че стана без много болка.
Репликите са между студенти медици по време на упражнение по биология - "Определяне на кръвни групи"
Жена е на зъболекарския стол, вече е с лигнин в устата, готова за процедурата с машинката, когато звъни мобилния й телефон. Дава знаци на зъболекаря, че ще се обади по-късно, а той вдига телефона:
- Сега и е заета устата, щом свърша ще се изплюе и ще звънне. - и затваря.