Есен.
Вали тих дъждец.
Гробище.
Зет и шурей на погребението на единия - майка, а на другия - тъща.
Гробарите хвърлили лопатите и се наложило двамата роднини да я погребат.
Прибрали се в къщи, след дълги мъки и споделят:
Шуреят:
- Какъв дъжд. Какво лошо време.
Зетят:
- Да. Ама много добра работа свършихме.
Гърбавият и пелтека си говорят. Гърбавият казва:
- Абе, пелтек, знаеш ли че сам ти намерел работа?!
- Така ли и къде?
- Ами, като суфлъор в театара.
Ядосал се доста пелтека и решил да си го върне. На следващия ден му се обажда по телефона, и го пита:
- Абе, приятел сещаш ли се за онази снимка дето си я направихме миналата година?
- Да?
- Ела и си я пребери че не мога да си затворя албума.