На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.
На перона на гарата група посреща роднина. Влакът спира от вагона излиза възрастен евреин. Всички се втурват към него:
- Абрахам, как пътува?
- Много кофти. Такъв билет ми дадоха, че през цялото време трябваше да седя с гръб към движението. Чак главата ме заболя.
- Че не можа ли да се смениш с някого? Възрастен човек си, сигурно щяха да ти отстъпят място.
- Нямаше с кога да се сменя. Купето беше празно.