На един кълвач му омръзнало да стои на едно и също място и
решил да смени обстановката. След неколкодневно летене
стигнал до гъста гора и кацнал на най-горните клони на
един бор.
"Гладен съм - помислил си той, - под кората на това дърво
може да има буболечки". Чукнал с клюн кората на дървото и
точно в този миг ударил гръм и разцепил бора от горе до долу.
Кълвачът се окопитил, оправил си разрошената перушина и
гордо изгракал:
- Не знаеш на какво си способен, докато не смениш обстановката!
- Кажи, зетко, какво ще направиш ако случайно падна в реката?
- Ще хукна към съседното село за помощ.
- Но то е на повече от 20 километра!
- За вас, скъпа тъщо, бих бягал и повече...