Прибира се Иванчо вкъщи, влиза в тоалетната и от вътре по мобилния си телефон звъни на домашния си. Марийка вдига. Иванчо шепти:
- Котенце, много те обичам - и изключва.
Излиза от кенефа и пита Марийка:
- Кой звъня сега? Да не търсиха мен?
- Не, една приятелка звънна да пием кафе.
На един човек му се ходило по голяма нужда, но нямало свободна тоалетна. Намерил сянка зад църквата и тъкмо се надупил, миряните започнали да прииждат на литургия. Погледнал - нагоре върви гръмоотвод. Посеркото бил на зор и без да му мисли се покатерил на църковния покрив. Блаженно свалил панталона и започнал да се облекчава. За късмет една от керемидите липсвала и ароматния товар попаднал точно в отверстието. В този съдбовен момент попът общувал с Бога:
- Дядо Боже каквото ни дадеш, това ще ядем.
Потресът у мирянските души бил кански, кога в ръцете на дядо поп пльоснала зловонната манна небесна...