На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.
Двама достолепни джентълмени пътували на баровски пътнически кораб. След няколко дни ги налегнала скуката и единият предложил:
- Ако искате, може да организираме една игра на покер?
- Да, защо не. Но имайте предвид, че съм аматьор, а и не съм играл от поне десетина години...
- Няма страшно, и аз така.
Викнали стюарда и го накарали да донесе тесте карти. Още като го хванал, единият джентълмен казал:
- Това тесте не е наред - липсва една карта!
Другият и той го хванал, претеглил тестето на ръка и уточнил:
- Да, липсва девятка купа.