Четвъртък, 1 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 11°
Трима непукисти се надпреварват кой е най-големия непукист. Първият казва: - Аз вчера с моето гадже бях на кино и по средата на филма се изпиках на седалката и си тръгнах и не ми пука. Втория: - Аз вчера се разхождам по улицата и гледам пред мене 20 полицаи. И си пикая и не ми пука. Третия рекъл: - Абе и аз вчера си ходя по улицата и гледам пред мене 20 скинари. Казаха само "Тва е Гошко" и като ме хванаха и бой, бой, счупиха ме от бой, обаче аз като знам че не съм Гошко и не ми пука.
Разни 2,231 прегледа
Следващ →

Още вицове

Отишъл Александър Томов в църквата: - Господи, Господи, защо отне лиценза на ЦСКА за евротурнирите, защо причини толкова болка на всички червени фенове? - Пак грешиш приятелю - отговорил странен глас - С отнемането на лиценза донесох най-голямото щастие за "армейците" - не един, а два резила на Левски! Близначета,играят карти в корема на майка си. по едно време едното хвърлило картите, ядосало се и казало: -Хе е честно,отказвам се! -И защо? -Един с гола глава, постоянно влиза и излиза, и ми гледа картите... Учителката по математика пита Иванчо: - Иванчо, какво е ъгъл? - Ъгъл, това е най-мръсната част в моята стая. Закон за управление на отпадъците, България, 2010 година. Аз произвеждам 19 вида отпадъци в производствената си дейност. Не помня точно, но май 6 от тях са опасни, по смисъла на ЗУО. Все пак всичките 19 отпадъка си ги събирам в оделни контейнери, обозначени и надписани с един биллюк надписи. Опасните ги събирам по особено стриктен начин. Имам договори с фирми, които ги приемат. Имам програма за управление на отпадъците, която е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА за всяка работеща и неработеща фирмичка в България. тази програма епоследвана от разрешително по чл. 37 от горния закон. И т.н. ит.н. Защо пиша тези глупости? Защото всичките 19 вида отпадъци се събират на едно място - местното сметище. Там се омешват и отиват в местната река. България 2010. Театър. Бай Славчо е закъснял да се върне по време на антракта и търси мястото си в тъмното. - Извинете, Вас ли настъпих, когато излизах от залата. - Да, мен. - Хайде, скъпа, това е нашия ред.