Четвъртък, 10 септември 2026 | Кърджали Слънчево 29°
Като бях малък, си мислех: ще порасна, ще стана възрастен и ще правя, каквото си поискам. Пораснах, станах възрастен и сега си мисля: ще се пенсионирам и ще правя всичко, каквото си поискам.
Бисери 4,052 прегледа
Следващ →

Още вицове

Жена влиза в магазин за чанти. Гледа всичко по рафтовете и изведнъж стреснато пита продавача: - Извинете, но защо тази чанта е тройно по-скъпа от другите? - Госпожо, това е кожена чанта с дрънкулки която като я погалите става на куфар с колелца. Предложили са на Веселин Маринов, да пуснат и негова песен в космоса, условието е и той да замине с нея! Според моята приятелка нашите отношения може да ги спаси само чудо или нова кола. Студент е на изпит по логика. Професорът го извиква и го пита: - На самолет има 500 тухли. Ако падне една, колко остават? Студентът: - 499. Професорът: - Вярно! А с колко стъпки ще вкараш слон в хладилник? Студентът: - С три - отваряш хладилника, пъхаш слона, затваряш хладилника. Професорът: - Вярно! А с колко стъпки ще вкараш жираф в хладилник? Студентът: - С четири - отваряш хладилника, вадиш слона, пъхаш жирафа, затваряш хладилника. Професорът: - Вярно! На рождения ден на лъва са отишли всички. Кой не е? Студентът: - Жирафът. Той още е в хладилника. Професорът: - Вярно! Баба иска да прекоси блато с крокодили. Там има ли крокодили? Студентът: - Не, защото всички са на рождения ден на лъва. Професорът - Вярно! Бабата тръгва да прекосява езерото, но умира от какво? Студентът: - Ами потънала е. Професорът: - Не позна! Помниш тухлата от първи въпрос? Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах. - Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай. Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й. И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.