Върви погребална процесия. Насреща й - пиян. Забелязва позната физиономия и се хвърля възторжено към него:
- Пешо! Колко време не сме се виждали! Пък сме съученици, пазбираш...Ела да му пийнем по тоя случай!
- Извинявай - казва опечаленият, - ама моментът не е подходящ - виждаш, жена ми почина...
- Ама ти си се оженил! Честито!
- Скоро ще бъдем щастливи!
- Да, остават някакви две седмици само.
- Колко щеше да е хубаво ако беше утре...
- Невъзможно, скъпа, не само ние с теб се развеждаме.