Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се:
- Аз съм психолог.
- Аз пък съм едър мафиот... Я да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш, ти давам сто кинта.
- Ама аз съм психолог, не врачка!
- Абе сто кинта са това, я опитай.
- Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Значи сега си спомняш колко хубаво ти е било.
- Браво! Позна! Ето ти стотачка.
- Щом ти е било хубаво, значи си бил със жена. И сега си мислиш за нея.
- Точно така! Ето ти още стотачка.
- Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома.
- Правилно, ето ти още сто лева...
- Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата.
- Ха! Ето ти хилядарка!
- Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл?
- Това не е мисъл, а идея!
3 студенти при Св. Петър - от УНСС, от СУ и от ТУ.
Пита тоя от УНСС:
- От кой университет си?
- УНСС.
- Ти си бил в рая, сега отиваш в ада.
Пита тоя от СУ:
- От кой университет си?
- От СУ.
- Ти си бил в ада, отиваш в рая.
Пита нашия колега:
- От кой университет си?
- От ТУ.
Свети Петър пребледнява, започва да заеква, пада на колене пред нашия човек:
- Вие св. Инженер, отивате в ада, за да видите какво е рай!