Чапай и Петка бягат от белите. Препускат с конете, но белите са близо. Тогава се качват на едно дърво. Белите са отдолу, а те са затаили дъх на дървото. Петка шепне:
- Не издържам, ще се изпусна!
- Трай, бе! Че и мен ще видят!
- Не издържам вече! Ще се изпусна!
- Дръж се бе!
- А поне може ли да пусна коня!
Oтива Зоро при любовницата си и казва на коня си:
- Ти ще седиш тука и ще чакаш! Като се прибере мъжа й да скоча на теб и да избягам.
Качва се Зоро. Шибат се... По едно врме на врата се чука. Зоро скача от кревата, взима си гащите и се мята през прозореца. Любовницата отваря вратата и вижда коня на Зоро. Поглежда го учудено, а коня отговаря:
- Кажи на Зоро, че навън заваля и че ще го чакам във входа!