Вицет — Кърджали

При уролога влиза мъж и с отчаян глас се жалва: - Докторе помагай. Отначало отнасях подигравки, после сам се шегувах с това, но вече ме е страх. - Какъв е проблема? - Оная работа ми е с червен цвят и все едно се рони. Доктора повдигнал глава, свалил очилата си, почесал сравнително побелелите си коси и се замислил. - Сваляй панталона. Гледал го. Направил консултации с лекари от цялата болница. Но логично обяснение нямало. Урологът в последния си отчаян опит да разбере какво става, задал въпроса: - Какво правите обикновенно? - Ами седя си в нас. Ям чипс с едро смлян лют пипер и гледам порно.

Други 03.10.2017 2,655 прегледа

Следващ →

Още вицове

Опитният електротехник даже жена не хваща едновременно за двете гърди. Прибира се мъж и заварва жена си с любовник. Вади пистолет и му казва: - Ела с мен! Отишли в другата стая и там му казал: - Нека веднъж завинаги да се разберем, кой ще бъде с нея. Ще стрелям два пъти и двамата ще паднем и при който първи дойде, той ще остане с нея. Жената чула двата изстрела и изтичала в стаята, и като видяла казала: - Иване, излез! Тез кретени тук се изпозастреляха! Заекът тича из гората. Стига до една полянка, а там вълка се налива - водки, ракии, джин, мастика... всичко на куп! - Куме, зарежи тая работа! Тръгвай с мен да бягаме за здраве! Станал вълка и тръгнал да тича и той. Стигнали друга полянка. Там лисицата опънала на един дънер 10 линийки и шмърка. Заекът: - Тръгвай с нас, Лисо! Остави тия неща! Вредни са! Послушала го лисицата, тръгнала да бяга с тях. Бягали, бягали, по едно време видели глигана - седнал под едно дърво и си търси здрава вена. Заекът: - Глиганчо, няма кяр в тая работа, брат. Тръгвай с нас да тичаме за здраве! Станал глигана и затичал подир тях. В това време, в небето си летели волно две лястовици. Едната питала другата: - Какво става там долу? - Какво, заекът пак се е напушил и се ебава с животните... Майка поучава голямата си дъщеря: - Трябва да докараш твоето момче до безумие. Само тогава един мъж е в състояние да се ожени. Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски: - Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и... Господа, срам ме е но се насрах. В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил: - Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта... В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи... - Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.