Вицет — Кърджали

Седели пред шатрата семейство чукчи. Жената казала: - Помниш ли като кацна при нас една горяма бяла птица? - Това се нарича самолет! - казал вещо мъжа. - А помниш ли една по-малка бяла птица? - Това се нарича хеликоптер! - А помниш ли хората които слязоха от нея - теб те набиха, а мен забремениха? - Това се нарича експедиция!

Семейни 03.10.2017 3,865 прегледа

Следващ →

Още вицове

За кратко време в селото изгорели десет плевника. Когато се подпалил и единадесетият плевник, мъжете се събрали в кръчмата и един казал: - Това е работа на един човек. - Не е един. Двама са. - казал Вуте. - Изгоря и моят плевник. Спял си един човек и някаква муха започнала да му бръмчи над главата. Станал, гонил я и отново заспал. А мухата пак: “Бз-бззззззззз”. Ядосан, човекът станал, хванал мухата и започнал да я люлее: “На-ни-на-ни”… Мухата заспала и човекът започнал да крещи: “Ббз-бз-бз-бзззззззззззз. Хубаво ли ти е сега, а, хубаво ли ти е?” Чувствам се много добре. Космодискът ми е хванал гърба, наколенките ми държат коленете, а съпругът ми задника... Президент изнася реч. Отдалеч се чува вик: - Господин Президент, може ли да се преместите малко по-наляво, че нещо не Ви виждам! - А не искате ли да ви дам бинокъл? - А не, няма нужда - аз съм с оптика... Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: - Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? - Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: - Зетко, чешмата капе... - Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден: - Зетко, плочките тука са за сменяне... - На теб какво ти дреме? Къщата си е моя...