Младият поручик Ржевски чете книга за правилата на добрия тон и как трябва да се разговаря с дамите. Там са дадени примерни теми за разговор: за животните, за времето, за музиката, за любовта.
Поручикът решава незабавно да се възползва от съветите и се приближава до дама, която разхожда кученцето си.
- Какво мъничко кученце имате,-казва поручикът и сритва кученцето. - Ниско полетя, явно е на дъжд. Впрочем аз съм поручик Ржевски, в къщи имам барабан, хайде да ходим да се чукаме!
На един отрязали ръката поради автомобилна катастрофа, но му присадили една женска ръка, взета от анатомична банка. Карал той с нея три-четири месеца, но не изтраял и отишъл при хирурзите, които му направили операцията:
- Как е ръката, Иванов? - попитали хирурзите.
- Ръката е добре, но аз не съм добре с нея господа хирурзи.
- Защо, бе, Иванов? Нормално е сраснала с тялото, видът й е напълно задоволителен.
- Задоволителен, задоволителен, ама тя няма задоволяване. Отида по малка, като го хване, не го пуска. По един час се въртя, докато си обуя панталона. Сложа я в джоба, проби го, за да се пъхне между краката ми. Легна да спя, сложа я под възглавницата, тя пак надолу. Докато не ми смъкне гащетата, не мирясва. Изпокъса ги. Махайте я, махайте я.