Вицет — Кърджали

Учителката дала домашно на класа да напише всеки по едно стихотворение. На следващия ден Марийка става и чете: - Вчера скочих във водата и си намокрих колената. - Добре - казала учителката - не е много лирично, но все пак си разбрала за римата. А сега ти, Иванчо. Иванчо става и чете: - Вчера скочих в саламура и си намокрих... кокалчетата. - А бе, Иванчо, то няма рима - казала учителката. - Ами малко беше саламурата, госпожо.

Любими Герои 03.10.2017 4,016 прегледа

Следващ →

Още вицове

Оплакват се един на друг двама глухонеми, колко е трудно да си купиш презерватив, продавачите все не те разбират. - Добре, чакай сега, аз ще ти обясня как става - размахал ръце единият. - Влизаш в аптеката, вадиш го, вадиш парите, продавача ще те разбере и си готов. На другия ден пак се срещат. - Какво стана, оправи ли се - ръкомаха вторият. - Кво да ти разправям! Влизам в аптеката, вадя парите, слагам ги на тезгяха, вадя го. - И!!? - Продавача стана, и той го извади, обаче неговия се оказа по-голям и прибра парите. Все някога ще създадем съвършени роботи. Те ще ни спасят нас от всичката тежка физическа и умствена работа. А ние ще им сервираме кафето. Пикасо нарисувал портрет на жена. След време тя поискала да и уголеми очите. Пикасо се съгласил: - С удоволствие, госпожо. Само ми покажете къде са те на платното... Пиян борец излиза от казино - застава на стоп няма жива душа, 4.30 сутринта накрая се задава тролея, дето вози работниците завода оня го спира - карай към драгалевци! - Ама как - аз карам работниците на завода.. - 1000$ - Не ходи тролей до там бе човек! - 2000$ - Много са ви криви пътищата - 3000$ - Ще ме уволнят бе, човек! - 5000$ и повече не се обяснявай Шофьора (голям шофьор) тръгва - свършват жиците - на акумулатор! после нагорнището - висше шофьорско майсторство... наближват - гледат - развалини, изтръгнати дървета, хлътнали, пропаднали улици... - Абе, шефе - кво става с ващо Драгалевци - да не са ви бомбардирали, толко пари имаш, а не може да си оправиш пътя до вкъщи? - а, не бе - вчера се прибирах с метрото... Закон за Отрицание на отрицанието: Колкото повече пия - толкова повече ми треперят ръцете. Колкото повече ми треперят ръцете - толкова повече разливам от чашата. Колкото повече разливам - толкова по-малко пия. От това следва, че: - Колкото повече пия - толкова по-малко пия.