Седяли си 5-6 полицаи до една спирка и случйно покрай тях минал гражданин. По едно време човекът се заслушал в разговора на униформените и чува единия полицай да казва:
- Едно!... - останалите избухнали в бурен смях.
След това друг казал:
- Седем!... - пак яко смях настанал...
Третият казал:
- Деветнадесет!... - колегите му отвърнали със смях.
Гражданина видимо озадачен от цифрите и последващия смях приближил групата униформени и попитал:
- Господа полицаи, какви са тия цифри, защо им се смеете?
Старшият най-спокойно отвърнал:
- Еми обозначили сме си вицовете с номера и вместо да разказваме целия виц, казваме само номера му и останалите се сещат кой е вица и си се радват.
Гражданина мислейки, че ще развесели униформнените казал:
- Сто и едно! - вместо със смях полицаите мигновено извадили палките и започнали да му отвръщат
с побой! Гражданина извикал:
- Чакайте бе хора, не ме бийте, спрете, защо!?
- От 100 на горе са за полицаи бе, келеме!
Закони за компютърното програмиране:
1. Програма, която работи, е остаряла.
2. Всяка програма струва повече и отнема повече време, отколкото си мислим.
3. Ако програмата е полезна, като правило трябва да се измени.
4. Ако програмата е безполезна, обикновено се документира.
5. Всяка програма ще се разраства, докато заеме цялата налична памет.
6. Стойността на програмата е пропорционална на избълваната от печатащото устройство хартия.
7. Сложността на програмата нараства до тогава, докато надхвърли възможностите на програмиста.