Иванчо седи на пода и реве с цяло гърло. Майка му пита:
- Кво става бе, що си ревнал?
- Ми... щот,... тати си удари.... ръката с чука, когато ковеше един пирон....
- Ти пък, я се успокой! Не трябва да ревеш за такива неща! Трябва да се смееш!
- Да.. да.. аз нали... затова рева... щото се смях...
Между приятелки:
- Ти поне не можеш да се оплачеш! Имаш си добър съпруг, а когато не си доволна от него, отиваш при любовника си.
- Ах, да знаеш колко съм нещастна. Всеки от тях разчита на другия.