Четирима приятели се уговарят да ходят на лов:
- Тръгваме в пет сутринта. Взимаме пушки, кучета и каса бира.
- Да вземем две, а?
- Последния път, като взехме две застреляхме кучетата.
- Да не взимаме кучета тогава.
- Добре, значи тръгваме в пет. Кучета не взимаме. Взимаме пуки и две каси бира.
- Защо да не вземем три?
- Не помниш ли, като вземхме три, че сам си простреля крака?
- Ами да не взимаме пушките?
- Става. Тръгване в пет, кучета и пушки не взимаме, но взимаме три каси бира.
- Абе да вземем четири?
- Като взехме четири, Митко, слизайки от колата, се спъна и си счупи ръката!
- Ама нали може да не излизаме от колата?!
- Става! Значи последно - тръгваме на лов в пет сутринта, кучета и пушки не взимаме, взимаме четири каси бира и от колата не излизаме.
Проверка в поделение.
Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка.
Генералът е възхитен от чистотата.
- Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца?
- Сержант Петров.
- Браво!
Продължават огледа. В столовата също блести.
- Кой отговаря за чистотата в столовата?
- Сержант Петров.
- Юнак!
Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров.
Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант.
- Браво сержант. Обявавам ти благодарност!
- Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате.
- Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!?
Командира си маха ръката от лицето - окото му е синьо - и шепне на генерала:
- Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…