На един човек му се ходило по голяма нужда, но нямало свободна тоалетна. Намерил сянка зад църквата и тъкмо се надупил, миряните започнали да прииждат на литургия. Погледнал - нагоре върви гръмоотвод. Посеркото бил на зор и без да му мисли се покатерил на църковния покрив. Блаженно свалил панталона и започнал да се облекчава. За късмет една от керемидите липсвала и ароматния товар попаднал точно в отверстието. В този съдбовен момент попът общувал с Бога:
- Дядо Боже каквото ни дадеш, това ще ядем.
Потресът у мирянските души бил кански, кога в ръцете на дядо поп пльоснала зловонната манна небесна...
Зима. По заледен път с мъка пълзи запорожец. Зад него кара голям мерцедес. Мутрите от мерцедесът тръгнали да изпреварват запорожеца. В същия момент той поднася по леда, врязва се в мерцедеса, който излита от пътя, преобръща се няколко пъти и пада в една пропаст...
Шофьорът на запорожеца слиза и на бегом отива при разбития мерцедес. Поглежда в пропастта и пита:
- Момчета, има ли някой жив?
Отдолу абсолютна тишина.
- Има ли живи, бе?
Отново тишина.
- Ех, провървя ми! - с облекчение въздъхва човекът.