Един младеж пушел трева.Исус Христос обаче го гледал отгоре и си казал:"Трябва да го спра,това е нередно"и слязъл на земята при него.Отишъл до него потупал го по рамото и казал:
-Какво правиш момче,това е нередно не е на добре.
Младежът казал:
- Е,малко тревица,какво толкова,искаш ли да си дръпнеш?
- Не,не,аз съм Ису...-и младежът наврял цигарата в устата му.Дръпнал си веднъж Исус Христос и младежът го попитал:
- Е,как е?
- Виж момче,искам да ти помогна,аз съм Исус Христос!
Младежът се ухилил до ушите и казал:
- А-а-а,ето виждаш ли?Бива си я тревата, яка е, а?!
Имало едно време четирима, които се казвали Всеки, Някой, Кой-ли и Никой.
Винаги, когато имало някаква важна работа за вършене, Всеки бил сигурен, че Някой ще го направи. Кой-ли би могъл да го направи, ала Никой не го правел.
А когато Никой не го правел, Всеки се ядосвал, защото това нали било работа на Всеки.
Всеки мислел, че Някой ще го направи, а Никой не разбирал, че няма да стане.
Следователно, Всеки обвинявал Някой, когато Никой не правел онова, което Кой-ли би могъл да прави.