Конгрес на учените. Обсъждат любовта. Става един и казва:
- Любовта е болест, която поваля всички в леглото.
Става втори:
- Чакайте, каква е тази болест от която никой не иска да се лекува? Любовта - това е работа.
- Почакайте, каква е тази работа, когато основният орган стои? Любовта - това е процес.
- Какъв е този процес, кагато пострадали няма, а двете страни са доволни? Любовта - това е изкуство.
- Какво е това изкуство, ако всички могат да го правят? Любовта това е наука.
Тук става възрастен професор и казва:
- Ама каква е тази наука, когато студентите могат, а аз - не.
Християнин, мюсюлманин и атеист летят в самолет. Двигателите на самолета отказват и той тръгва да пада. Християнинът се успокоява сам:
- Аз живях праведен живот и винаги вярвах в Господ, не ме е страх да умра, ще попадна в Рая и ще живея щастливо там.
Мюсюлманинът се успокоява с думите:
- Аз водих праведен живот и винаги вярвах в пророка Мохамед и в Аллаха, не ме е страх да умра, ще живея на ония свят много по-добре.
Христянинът казва:
- Ще ме прощаваш, но ти вярваш не в този Бог, в който трябва. Там при вас няма по-добър живот горе.
Мюсюлманинът го парира:
- Много се заблуждаваш! Няма друг Бог, освен Аллах.
Продължават да спорят, докато не ги прекъсва атеистът:
- Вие продължавайте да си спорите, чия вяра е правилна, а аз вярвам в науката, която ме е снабдила с парашут, така че, прощавайте господа..