Марийка отива в едно ателие за пиърсинг. Посреща я собственика, целия в халки, пирони и разни други висулки:
- Добър ден, завчера тук ми сложиха една халкичка на путенцето.
- Кво, някаква рекламация ли има? Аз ли я слагах?
- Не Вие, едно друго симпатично момче. Малко ми е тежичка, ако трябва да я сменим с по-лека.
- Дай да видя!
Свалила Марийка бикините, той гледа и вика към вътрешното помещение за работа:
- Иванчо, ела бързо при мен да видиш, това ли са ти ключовете, дето каза завчера, че си ги загубил?
Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства:
- Какво закопаваш там, малката ми?
- Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах...
Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка:
- Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?...
Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика:
- Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!