Четвъртък, 10 септември 2026 | Кърджали Слънчево 31°
Водещ преди началото на реклама: - Останете с нас. След кратка реклама ние отново ще се видим с вас. До утре!
Професионални 3,931 прегледа
Следващ →

Още вицове

Трима наркомани решили да обират банка. Единият бил на марихуана, вторият бил на кокаин, а третият - на хероин. Събрали се да обсъдят плана. Хероинистът бавно казал: - Значи, копелета, довечера чакаме да се стъмни, намираме прозорчето на мазето, много тихо пропълзяваме и обираме банката. Този на кокаим вика разпалено: - Не бе! Какви са тия тихи работи! Влизаме посред бял ден с картечници и пистолети! Всички на земята! Стрелба в тавана и... обираме банката! Обажда се пушача на марихуана: - Абе, братоци, не може ли да го оставим за друг път, а? Как се сбогуват известните писатели? "Айде и ще се видим в учебниците!" Учител попитал класа: - Кажете, деца, какво събужда интереса на един човек? От първия ред Иванчо вдигнал ръка и казал: - Мъже, които гледат голи жени! Учителят: - Иванчо! Напусни класната стая и утре те искам с баща ти тук! На следващия ден учителят влезнал в класната стая и видял, че Иванчо седи на последния ред и е без баща си. Учителят попитал: - Иванчо, къде е баща ти и защо седиш на последния ред? А Иванчо отвърнал: - Баща ми каза, че щом не сте развълнуван като гледате голи жени, аз трябва да стоя настрана от вас! Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там! - Как смеете да разхождате това куче без намордник? - Жал ми е за него, скоро ще умре, нека да се порадван поне малко? - А от какво е болно? - Бяс.