На полицията с любов
Влизам си аз в магазина през студения сезон и съм пазарувал не повече от 5 минути. Излизам и гледам - моторизиран катаджия пише акт. Викам:
- Аре бе пич, дай си почивка.
Той мрачно продължава да пише. Викам.
- Аре бе пич, щ`ти врътна една свирка.
Онзи ожесточено лепва акта на прозореца и започва да пише нов за несменени летни гуми.
- Абе пич, ти си шибан скинар... аре бе!
Още не е приключил, лепва го на прозореца и започва нов. Този път за някаква пукнатина на прозореца. Това продължава повече от 20 минути. За всяка провокация, той започва нов фиш. Не ме е еня. Моята кола е на по-следващата пресечка. Просто мразя полицаите.
Семейство Иванови се стяга за сватба на роднина. Дълго спорят, какво да облекат. Накрая решават да подберат дрехите според цвета на косата.
- Аз ще бъда в черно - заявява дъщерята.
- А аз - в кафяво - казва синът.
- На мен ще ми подхожда нещо сивичко - решава майката.
- А аз какво? Гол ли да ходя? - нервира се плешивият Иванов.