Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл:
- Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочил.
Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала:
- Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочила.
Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата.
Тошо с недоумение попитал:
- Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън?
- Че това за четирима стига ли? - казал Брежнев изваждайки шише водка от джоба си.
Решил един стар партизанин да мине за последно по старите партизански пътеки. На свечеряване видял две млади момчета със стадо овце и решил да пренощува при тях. Разприказвали се и той ги попитал:
- Абе момчета, като сте тука толкова време не ви ли се приисква жена?
Те му казали, че им се иска, ама не могат да оставят овцете та затова си избирали по една овца и я чукали. Партизанинът поседял пък ги попитал дали може и той да опита.
- Няма проблеми - отговорили му те.
Партизанинът се поогледал, хванал една и я замъкнал към храстите. По едно време гледа момчетата се спукват от смях.
- Защо се смеете бе, нали и вие това правите.
- Абе и ние това правим, ама ти как можа най-грозната овца да избереш.