Мрачна лондонска вечер, вали, студено е. Телефонът звъни. Прислужникът Джон (в Англия всички прислужници се казват Джон) вдига слушалката. - Здравей Джон. Предай на госпожата, че тази вечер ще закъснея, да не ме чака, нека си ляга. - Но Сър, мисля че Вие вече се прибрахте и веднага си легнахте с госпожата!?! - ...значи съм си легнал! Този негодник пак е с жена ми!Слушай, Джон, вземи веднага пушката ми от кабинета, качи се в спалнята и застреляй мен и госпожата! - Но Сър, как така да Ви застрелям? Аз мисля... - Не мисли, Джон, а веднага направи каквото ти казах и се върни на телефона! - Добре, Сър, отивам... След малко в слушалката се чува изстрел, след минута още един. Запъхтян, Джон стига до телефона. -Защо се забави, Джон? - пита господарят му. - Ами Сър, Вас застрелях в спалнята, но госпожата побягна... настигнах я чак в зимната градина... - Но, Джон... ние нямаме зимна градина... Ало... Кой номер имате???