Спи Батков и изведнъж, посред нощ, стреснат се събужда и вижда как поручик Ржевски вкарва гол. Батков пита:
- Какво е това, поручик?
- Това е сън, господин Батков!
- Ах, сън, да не повярваш, вече втора година все един и същи сън сънувам.
Има хора, към които изпитваш непреодолимо желание да се приближиш, да ги прегърнеш нежно за рамене и да ги попиташ: „Как си, мило, как си я караш.... така... - без мозък?!”